Основна идея
Хоризонталната водна линия първо се чете като разделение: горе и долу, тяло и образ, сигурност и възможност.
Отражението усложнява тази граница. Фигурата от другата страна е позната, но се движи в различна гравитация и кара танцьора да погледне отново към себе си.
Капките се събират, разделят и оформят наново, без да губят природата си. Те са деликатна метафора за идентичност, която може да сменя формата си и пак да остане цяла.
Солото става дует, без на сцената да излиза втори жив изпълнител. Дигиталният двойник носи спомена, възможността и онези части от преживяването, до които не можем да достигнем пряко.
Творбата не заличава границата, а я прави пропусклива. Връзката започва, когато приемем различието, вместо насила да го превръщаме в еднаквост.