Основна идея
„Векът на въображението“ кани публиката да не чака бъдещето като готов свят, а да го създава чрез експеримент и взаимно вдъхновение. Първото сияние е любопитството; светлината, която намира форма, е идеята, превърната в реалност; разширяващото се цветно пространство е надеждата за това, което предстои. Технологията прави въображението видимо, но човешкото чувство, действие и желание за създаване го движат напред.
„Векът на въображението“ разказва за съзиданието чрез срещата на човека със светлината. Проблясъците в тъмното, събиращите се частици и плаващите сфери напомнят идеи, които още търсят своята форма. Танцьорите отговарят с протягане, завъртане и задържани пози. С всяко движение в празното пространство се появяват траектории, контури и живот. Магията не е само в това, което показва екранът, а и в усещането, че една мисъл се ражда пред очите ни.
В по-мощните части светлинни лъчи обгръщат танцьорите, въртящи се сфери и уголемени дигитални фигури повтарят техните движения. Реалното тяло има граници; образът може да се разтяга, разпада, сглобява отново и да надхвърля човешкия мащаб. Заедно те създават напрежението на срещата с непознатото. Човекът не просто наблюдава технологията — приближава се, опитва се да я разбере и после ѝ дава посока. Така тя придобива човешка топлина.
В по-леките сцени белите костюми и меките линии на телата се срещат със студена синьо-бяла светлина. Светлинни ореоли, разпръснати искри и плаващи форми превеждат освобождаването на енергията на по-фин език. Съзиданието невинаги започва с грандиозен пробив. Понякога е достатъчен поглед, несигурен жест или неизказана мисъл. Балансът между сила и нежност прави въобразеното бъдеще едновременно необичайно и човешко.
Дигитални контури, светещи надписи и цветни ленти превръщат абстрактните идеи в общуване и връзка. С появата на повече танцьори визуалният фокус се движи между телата, отговаря им и се предава нататък, вместо да остава при един изпълнител. Всяко движение става ново начало, а общият ритъм ги свързва. Така сцената отваря възможност за съвместно създаване — от вдъхновението на един човек до усилието на цяла група.
