Основна идея
Първата светлина нарочно е малка. Мечтата започва като нещо достатъчно несигурно, за да бъде подминато, и достатъчно важно, за да заслужи внимание.
Крилата отварят възможност, но не завършват пътуването. Въображението има нужда от място, където да се приземи, и от опора, която да го поддържа.
Звездната светлина се събира в кълн и измества метафората от бягство към растеж. Мечтата започва да приема времето, труда и материалните ограничения.
Ансамбълът обгражда дървото, без да си го присвоява. Общото изграждане означава да създадеш условия, в които повече от един човек може да расте.
Финалното дърво не е внезапно чудо. То е видимият резултат от всеки по-ранен жест на вяра, защита и сътрудничество.