Основна идея
„Танцът на вълците“ пренася инстинктите на глутницата на сцената, без да имитира външността на животните. Бдителността, редът, сътрудничеството и общата сила стават видими чрез хореографията. Танцьорите се раздалечават, приближават, спират, следват се и накрая поемат напред заедно. Всеки запазва своя характер, но откликва на ритъма на групата — както вълците усещат присъствието си в непознат терен.
Глутницата не е само образ на агресия или надмощие. Тя означава добра преценка, доверие и онази тиха координация, която помага на една общност да посрещне неизвестното. Силата на отделния човек има предел, но при обща посока различните енергии се събират. Когато малките формации прерастват в цял ансамбъл, танцът преминава от самотното търсене на път към опората, намерена в другите.
Визията използва дълбоко черно пространство, студено бяло и ледени сини оттенъци. Острите форми, вертикалните светлинни ленти и пресичащите се линии напомнят гора, клисура и тъмна граница, но едновременно чертаят пътеките на движеща се глутница. При всяка промяна на позициите пространството на екрана се отваря, свива и се опъва около танцьорите. Така екранът не е фон, а постоянно променяща се среда, през която те преминават.
Танцьорите носят реално тяло и намерение; екранът дава форма на невидимото чувство и общата енергия. Когато се разделят, образът се разпада на отделни полета. Когато се съберат отново, светлинните петна се свързват и изпълват сцената. Диалогът между живите изпълнители и виртуалното пространство кара публиката да усети раждането на глутницата, без да показва нито един вълк.
Творбата започва с притихнало, наблюдаващо присъствие, а после постепенно се разгръща и освобождава. Освен за скоростта и силата на глутницата, тя говори за намирането на съмишленици, изграждането на доверие и избора на обща посока под натиск и несигурност. Силната общност не заличава отделния човек — тя му намира място в общата цел и усилва неговите способности.
